Жената с огледалото

... пред нея човек стои като срещу слънцето: никога не виждаме онова, което ни помага да виждаме.

Човек придава на другите само намеренията, на които самият той е способен. Когато трябва да се разплитат нечии мотиви, на въображението му липсва въображение ...

Думите са били измислени за ежедневното в живота и им е трудно да предадат необикновеното.

... тя го намираше за блудкав и захаросан. Дори ми каза: "Аз, с моя диабет, не бива да се срещам с това момче."

Неизменната героиня на своя собствен живот. Ролята бе погълнала личността ѝ.

Трябва все пак някой да ми обясни. Ами пастата за зъби? Как го правят това да напъхат червени ивици в бялата паста? При това без бялото и червеното да се смесват чак до края на тубата ... Светът в пълен със загадки.

- За какво са измислили киното? За да убедят хората, че животът има формата на една история. За да наложат идеята, че сред безредните събития, които преживяваме, има начало, среда и край.

Мисълта ни се ограничава до онова, което виждаме или което казваме. Зад стените имаме тайни коридори, скрити шкафове и задрямали чекмеджета; там понякога трупаме горчивина, амбиция или страхове.

... те всъщност изпитваха страх, подобен на онзи, който човек усеща, докато слуша да му разказват някоя история, измислен страх, безопасен страх, детински страх, страх за удоволствие.

Любопитството, което го превиваше над страниците, изглеждаше достатъчно силно да опъне лък.