Компромисът * Куфарът

Льова ми разказа безумна история. Във фабриката за детски играчки откриват голямо разхищение на държавна продукция. Изчезват мечета, танкове, крачещи ескаватори с навиващ се механизъм. При това - огромни количества. Милицията разследва делото една година, но без успех.
Съвсем неотдавна престъплението е разкрито. Двама общи работници във фабриката прокопават малък тунел от територията на предприятието до улица "Котовски". Бачкаторите вземат играчките, навиват ги, оставят ги на земята. Мечетата, танковете, ескаваторите нататък вървят сами. Като безкраен поток излизат от фабриката ...

Спомням си как се отбих с количката в редакцията на списание "Аврора". Имах да вземам малък хонорар. Чиновничката отвори ведомостта:
- Подпишете се.
И добави:
- Удържахме ви шестнайсет рубли заради бездетност.
- Но аз - казах - имам дъщеря.
- Трябва да представите съответния документ.
- Моля.
Извадих розовия пакет от количката. Внимателно го сложих върху бюрото на главната счетоводителка. Опазих шестнайсет рубли по този начин ...

Почти не възпитавахме дъщеря си, само я обичахме.

Ей така си живеехме - един до друг, но всеки отделно.

Животът ѝ минаваше като на телевизионен екран. Променяха се кадрите, лицата, гласовете, доброто и злото бързаха в един впряг. А моята любима хвърляше по някой поглед към екрана и се занимаваше с по-важни неща...

Жената може да направи три неща за руския писател. Може да го изхранва. Може искрено да повярва в неговата гениалност. И накрая, жената може да го остави на мира. Впрочем третото не изключва второто и първото.

Мисля, че в любовта няма мерки. Има само да или не.

Вървяхме редом - две сълзи
И не успяхме да се слеем ...

Жените някакси свръхестествено помнят дрехи.

Из главата му се носят неспокойни мисли, накъсани като телеграми: "...Храна...Цигари...Дом..."