Ръж

Навън зимната нощ сипеше сняг през своето ситно сито и вишната трепереше.
из "Меча шуба"

Днес косих, косих. Гътнах цялата ливада. Три разкрача широки откоси. Като се връщах, край върбовата кория набрах мащерка — да я натопиш утре в менците, да накитиш прозорците и един стрък да увисне под ръченика ти. Да милва любовно страните ти, опърлени от сухия вятър.
из "Гергьовски огньове"

Когато от синорите погледнат като сини очи метличините и ръжта пожълтее като пламък. Когато един ден подир пладне в големия вир над дядо Пеювата воденичка дойде да се окъпе лятото. Почерняло от горещия вятър, то се хвърля надоле с главата и залива с плясък и смях върбалака. Подир малко, разведрено и весело, нахлува бялата си риза с червен шев, намята дрешката си и тръгва нагоре към Коминчето през високите ниви. И затрептява в огнения въздух глас на гургулица, глас на нашето родно лято.
Над Узуналан размахват сини криле щъркелите и с проточени шии се спущат към вехтите гробища.
Небето става бистро и бездънно. Слънцето цял ден пече опръхналия гръб на нивите. Над плетищата се червенеят сливите, а широколистните тикви провисват жълти звънчета, които звънят, залюлени от кротката песен на пчелите.
Реката утихва и цял ден плакне огненото чело на слънцето.
из "Ръж"

Крушите, зачервени от слънцето, тежаха като обици надоле и при най-кроткия полъх на вятъра тупаха на земята.
из "Най-милото му"