Малкото име на дните

Сега тази кротка скитница с износени провиснали дрехи трогателно се люлееше напред-назад по калдъръмената уличка в утринния час. Това беше нейният миг и тя бе единствена на импровизирания калдъръмен дансинг. А навреме изгряващото слънце щедро осветяваше нейната сцена и тя се превръщаше в една призрачна парцалена балерина ...
Бяха единствени и толкова специални в тези неповторими във вълшебството си мигове. Мигове, превърнали двамата махленски неудачници в безспорните звезди на тази абсурдна утринна серенада.

... едно нещо, ако не се разбира без думи, то с думи още по-малко може да се разбере.
... Думите са за нещастните хора - ето такива, какъвто съм аз сега. Нещастните хора говорят много и не спират. Говорят, за да се разсеят, да забравят, че са нещастни, да забравят колко им е болно и колко са самотни. А щастливите хора не говорят, на тях думи не им трябват. Щастието няма нужда от думи.
из разказа "Думи"