Двойственият живот на една вещица

... животът е улица, по която се скиташ бездомен, докато не срещнеш някого.

Илюзиите са гадно нещо, като мухъл по хляба, отровни са.

... чуждите сънища са голяма скука.

Неговото щастие стана важно за мене. Любовта е стилно отмъщение - когато си влюбен, целият ти егоизъм просто отива на кино. Не стига, че оглупяваш, ами и това!

Любовта е кралство, където си и кралица, и слугиня. Властваш уж напълно, а нямаш власт над нищо.

Трябва да измислят църковен празник да се пали свещ за влюбените, с молитвата да оцелеят, да издържат, а когато всичко свърши, пак да оцелеят.

Веднъж за малко не си разбих главата в една витрина, дори ми донесоха лейкопласт от съседния магазин. Не получих сътресение на мозъка тогава, но аз така и така си го имах. Че какво друго е да си влюбена?

А като все се питаш нещо, е по-гадно и от страха. Изтормозва те до лудост.

Представих си смъртта и се запитах не е ли мъчително да я срещнеш с кутия, пълна с неизживяно минало? И не умираме ли дълго преди това, отказ по отказ от себе си?

Снегът сипеше захарни замъци, а захарта полепваше по устните ми ...

Да приема целия свят в сърцето си ... Сърце ли ще е тогава още?

Навсякъде съм нетърпелива, няма чувство, в което да се побера, затова не спирам никога и никъде. Ония люлки, на които в детството си сядах от едната страна, а приятелката ми Тони от другата и политахме, пищяхме, а светът беше наш - и сега е така, дори е още по-хубаво, защото от другата страна съм пак аз, все съм аз, не завися от никого.