На края на географията

Този дом, драга моя, е пустинята Гоби, нескончаеми километри пясък без ни един оазис и безмълвието на устата ми ... Затова когато някой нахлуе в самотата ми, аз се чувствам, право да ви кажа, като отшелник, срещнал друг отшелник ... и се мъча да си припомня морза на думите.

Ние сме, ако мога така да се изразя, съвременници и нашите успоредни пътища най-сетне ще се пресекат у дома с мекушавата радост, с която се сливат два макарона.

Всеки вторник и петък жена от Зелени нос, която изобщо не съм виждал и с която общувам посредством учтиви бележки, оставени на кухненския шкаф, връща мебелите и вещите в твърде геометричната подредба на самотата с безличния асептичен вид на манипулационна поради липсата на прах, и простира на балконската тел еднообразните ми мъжки дрехи, които никакъв сутиен не развеселява с намеци за семейност.

Би трябвало всички да носим тиранти, та душата ни да не се смъква толкова в петите, съветвал приятелите си Видали, ... и може би тогава ще престанем да се спъваме в свлечените подгъви на гримираните си замисли, с толкова лош дъх, ако ги погледнем отблизо.

архитектка по благоустройство, която нощем слага контактните си лещи в пепелника и с този стриптийз на диоптри губи премрежената омайност на погледа...

ще дойдете тук, както обикновено, да закотвите мълчанието си в залив от питиета

Всяка сутрин в огледалото откривам, че съм остарял, пяната за бръснене ме превръща в Дядо Коледа по пижама ...

Ако бях жираф, щях безмълвно да ви обичам, да ви гледам изотгоре над мрежата с унинението на кран, щях да ви обичам с несръчната любов на прекалено високите, докато жвакам дъвка от някое умислено листо, да ви ревнувам от мечките, мравоядите, прицечовките, какадутата и крокодилите у щях с мъка да спусна шия чрез скрипеца от сухожилия, за да сгуша глава в пазвата ви и да се умилквам, разтреперан от нежност.