Атентатът

Всички са доволни, че ме виждат отново, че съм техен за времето на една прегръдка; всички ми прощават, че не съм се сещал за тях дълги години, че съм предпочел грейналите градски сгради пред прашните хълмове, големите булеварди пред козите пътеки, измамния блясък пред простичките неща от живота. Виждайки колко всички тези хора ме обичат и като не мога в замяна да им отвърна с нищо повече от усмивка, усещам колко съм обеднял.

... единственото сражение, в което вярвам и което си заслужава кървенето, е това на хирурга, а целта му е да възвърне живота там, където е избрала да броди смъртта.

Аз съм хирург, намирам, че в плътта ни има достатъчно стаена болка, за да е необходимо здрави телом и духом люде да се нахвърлят върху други.

- Имам чувството, че се забавляваш да си играеш със съдържанието на глюкоза в кръвта ми ...

Навън нощта си събира багажа.

Когато роднина или приятел дойде да почука на вратата му, сякаш повдига отвора на трапа, в който се е затворил, и внася малко светлина в непрогледната му нощ.