Почакай, Слънце

Но хоризонт не се достига,
височината ражда висота.

Почакай, слънце,
аз не съм готова
за следващата нощ -
денят ми не е свършен още!

Няма хоризонт!
Морето е изпило млякото на облаците
и обвило
целия простор в мъгла.
Няма хоризонт,
а само светлосива полусветлина.

Разстояния

„Обичам те” – й рекъл той
(преди да бе обичал още).
„Щастлива съм” – отвърнала
(преди да бе щастлива още).
Избързалите думи отлетели,
пробили хоризонтите
и се превърнали в далечини,
в пространства, в необятност...
Напразно дирели и двамата
една опорна точка,
една възможност,
една илюзия,
за да се заловят –
ръцете им увиснали.
Веднъж, за да се приближи,
той се опитал да й спомни
първата им среща.
Да, да – отвърнала
(без да си спомня нещо).

И пак отново като колело
се завъртели празни думи,
безсилни, немощни да стоплят
тясното легло...