Здравей и сбогом

... мъртвите хора са като восъчен спомен - вземаш ги в представите си, започваш да ги моделираш: тук поопънеш нещо, там посплескаш, изтегляш тялото по-дълго, оформяш и размачкваш, извайваш и накрая се получава един човек-спомен, който е много далеч от истинския си вид.
из "Пренасяне на мощите"

Слънцето изпаряваше водите. Старият вълнолом се разширяваше запъхтян в жегата. Птиците залепнаха по нагорещеното небе, неспособни да се движат.

Утре е Коледа. И в следобеда на Бъдни вечер заминаваха последните кораби. И Англия, една скала в морето от мъгли и вода, ще се превърне в мраморен паметник на самата себе си, надписван само от дъжда и погребван от мъглата. След днешния ден само чайките ще притежават острова. А през юни милиони черно-оранжеви пеперуди ще се разлюляват като парадни знаменца над морето.

Всеки ден гледам как се втурват от училище децата след часовете. Сякаш някой разхвърля от вратата букети цветя.