Книга за смеха и забравата

Това, което винаги му се струваше най-интересно у жените, докато се любеше, бяха лицата им. Сякаш телата развиваха с движенията си дълга кинематографична лента, прожектирайки върху лицето като върху екран на телевизор увлекателен филм, изпълнен с тревога, очакване, изблици, болка, викове, вълнение и омраза.

Ян си помисли : в началото на еротичния живот на човека е възбудата без наслада, а в края - насладата без възбуда.
Възбудата без наслада е Дафнис. Насладата без възбуда - продавачката от магазина за спортни стоки под наем.
Преди година, когато се запозна с нея и я покани в дома си, тя му каза нещо незабравимо: "Ако преспим, сигурно ще мине много добре от техническа гледна точка, но не съм сигурна за сантименталната страна."
Той ѝ каза, че що се отнася до него, може да бъде абсолютно сигурна за сантименталната страна, а тя прие това уверение, както бе свикнала да приема депозит за наемане на ски и повече не обели и дума за чувства.За сметка на това, що се отнася до техническата страна, буквално го изцеди.
Беше фанатичка на оргазма.

Това, че безкраят на външния свят ни се изплъзва, приемаме за естествено. Но се упрекваме до смъртта си, че сме изпуснали другия безкрай. Сещали сме се за безкрая на звездите, а за безкрая, който татко ни е носил в себе си, не ни е било грижа.