География на блаженството

Струва си да разгледаме въглерода. Нямаше да сме тук без него. Въглеродът е в основата на целия живот, без значение щастлив или не. Въглеродът също така е атом хамелеон. Подредете го по един начин - в плътни, пресичащи се редове, и вие ще държите диамант в ръката си. Сглобете го по друг начин - в аморфна бъркотия, и имате шепа сажди. Подреждането променя всичко.

Парите имат значение, но не колкото си мислим, и не по начина, по който си мислим. Семейството е важно. Също и приятелите. Завистта е отрова. Също и прекаленото мислене. Плажовете не са задължителни. Но доверието е. Както и благодарността...
Пътят към щастието не е само един.

Някои места са като семейството. Дразнят ни безкрайно, особено по време на празниците, но се връщаме при тях отново и отново, защото дълбоко в сърцата си знаем, че съдбите ни са преплетени.
За мен такова място е Индия.Мразя я. Обичам я. Не в тази последователност, а едновременно.

Банкок е глобален град, проектиран като спагети.

Обича начина,по който горещата вода блика от земята подобно на геотермално злато.Обича начина,по който хората те канят на кафе без специален повод и могат да разговарят с теб в продължение на часове за всичко и за нищо специално.Обича начина,по който с любов наричат страната си "Леденото кубче".Обича факта,че без да полага никакви усилия,вече се е запознал с трима депутати от парламента.Обича начина,по който в кристалните зимни дни снегът хруска под краката ти като божествен стиропор.Обича хоровете,които пеят по тротоарите на главната търговска улица през декември,и гласовете им-силни и лъчисти,възпират нощта.Обича начина,по който петгодишните деца спокойно ходят сами на училище в мрака преди зазоряване.Обича вълшебното,неземно чувство,че плува насред снежната буря.Обича това, че когато колата ти затъне в снега,винаги някой ще спре,за да ти помогне.Обича начина,по който исландците ръкопляскат бурно,когато самолетът им каца на международното летище в Кефлавик просто защото са щастливи,че се завръщат у дома.Обича начина,по който исландците съумяват да бъдат изключително горди,но без следа от арогантност.И,да, той обича-не просто понася,- активно обича мрака.

Цялото население на Исландия е само триста хиляди души, приблизително колкото Луисвил, Кентъки, или една средностатистическа автобусна спирка в Китай.

Поръчвам си бира, която струва колкото таксата за колеж в някои страни.
из "Исландия"

Когато пристигам, бушува снежна виелица, а мастилено-черното небе изглежда мрачно и огромно като Космоса. 10 часът сутринта е.
- Кога ще изгрее слънцето? - питам учтивия мъж на рецепцията.
Той ме поглежда така, сякаш съм малоумен. Отговаря ми, като произнася думите бавно и отчетливо.
- Слънцето? О, не мисля, че ще го видите днес.
из "Исландия"

Призивът за молитва, саундтракът на Близкия изток, отеква в белия мрамор.
из "Катар"

Това ми напомня думите на Джонас Салк, създателя на ваксината срещу детски паралич, казани в отговор на въпроса каква е била главната цел в живота му."Да бъда добър предшественик" - такова нещо може да каже само човек, дълбоко осъзнаващ мястото си във вселената.
из "Катар"

Ето това е Катар.Това е всъщност повече семейство, отколкото държава. Племе със знаме.

Връщаме се обратно до колата,качваме се и продължаваме да покоряваме все по-големи и по-големи височини.Над три хиляди метра.Ширината на пътя стига само за един автомобил.Разминаването се договаря посредством серия сложни,поетични жестове и си спомням какво ми каза един бутанец в Тимфу:"В Бутан няма място са самонадеяни тъпанари".Той е прав.И най-малкото действие в тази страна изисква сътрудничество.Например жътвата.Или когато се разминавате с друг автомобил на пътя.
На запад, и особено в САЩ,ние се опитваме да елиминираме нуждата от компромис.Автомобилите са с двузонови климатици,така че на шофьора и пътника да не се налага да се договарят за някаква взаимноприемлива температура.Съпружеската двойка не е необходимо да се спогажда за твърдостта на матрака.Всеки един от двамата може да си подбере "свое собствено ниво на комфорт".Ние обожаваме тези технологии... Чудя се обаче каква е обратната страна на тези удобства.Ако не можем да се разберем за дребните неща като матраците,какво да кажем за действително важните въпроси в живота?Компромисът е вид умение и подобно на всички умения атрофира, ако не се използва.

В едно богато, индустриализирано общество, в което се предполага, че се наслаждаваме на изобилие от свободно време, човек е демотивиран да прави каквото и да е, ако то не му носи или пари, или незабавно наслаждение. От друга страна, бутанците с удоволствие биха прекарали цял ден в игра на дартс или в пълно безделие.

Нация, в която сякаш възрастните са извън града и управляват тийнейджърите. Но не само за уикенда, а изобщо. През цялото време.
из "Холандия"