Звънтящият кедър

— Вярванията, Владимире, биват най-различни. Често човек държи в ръка Корана, Библията и какви ли не още разни книги за мъдростта на Първоизточника. Твърди, че вярва, даже се опитва да учи и другите, но в действителност той търгува с Бога: „Виждаш, аз вярвам в Тебе. Имай го предвид, в случай на нужда":
— Тогава какво е вярата? В какво трябва да се изразява?
— В начина на живот, в светогледа, в осъзнаването смисъла и предназначението на нашето съществуване и в съответното ни поведение и отношение към всичко, което ни заобикаля; в чистите помисли.

— Ти не се обиждай, Анастасия, но твоят необичаен отшелнически живот:
— Какъв е този отшелнически живот, щом като аз имам възможност да общувам не само с всичко и всички на земята, но и с много повече? На земята има толкова много хора, които в обкръжението на себеподобните си са напълно самотни, пълни отшелници: Не е страшно, когато човек е сам физически, много по-страшно е, когато е самотен сред хората.

Светът почва да се променя първо в самите вас, а това изменя и моделите на външния свят. Ние не можем да проумем докрай как тя успява да направи всичко това. Виждаме само върха на айсберга. Но кой й помага в реализацията на тази приказка — и за нас си остава загадка.
Който иска, нека се поти да я разгадава, но ние не искаме да се отвличаме с теории от уникалния шанс да участваме в зараждането на самия земен рай. Достатъчно е да се любуваш на вълшебния изгрев. Почнеш ли да умуваш и човъркаш какъв бил механизмът му, вместо насладата изпадаш в детайли, които не променят нищо и не водят до никъде.
Наистина, колко необикновено и сложно е всичко! А аз доскоро си мислех, че Анастасия е просто една отшелничка, макар и много добродушна, хубава и малко наивна.

— А защо Божият Син да не извърши чудо?: Дори и само за да разпъди невярвящите — да не го разпънат на кръст:
— Чудесата не убеждават невярващите, а ги изкушават. Самите чудотворци редовно са били изгаряни по кладите и при това невежите са викали: "Да изгорим изчадията на дявола!" Но ако се огледаме наоколо, ще видим, че Бог е напълнил света с безброй чудеса: изгревите на слънцето, нощната Луна, буболечката в тревата — и тя чудна до смайване, — и дървото… Ето, и ние с тебе стоим сега под едно такова дърво… Кой може да измисли по-съвършен механизъм от неговия? Та всички тия неща са трошици от Неговата Мисъл — материализирани, живи, пълзящи в краката ни, летящи над нас в синевата, пеещи за нас, милващи с топли лъчи нашето тяло: Те са Негови — около нас, за нас! Но колцина са способни не само да ги видят, а и да ги почувстват, осъзнаят? И ако не ги усъвършенстват, то поне нека ги ползват без да ги човъркат — да не унищожават чудните, живи творения. А що се отнася до Неговите Синове, те са обречени да будят с чисто Слово човешката съвест, постоянно да снижават летежа на своята мисъл и да рискуват да останат неразбрани:...