Кои сме ние?

Николай Фьодорович се подпря с ръце на масата и, държейки се ту за креслото, ту за шкафа, трудно, но се приджижи с болните си крака до един от шкафовете с книги. Той разгледа названията на кориците на книгите, после измъкна една от тях, в скъпа обложка и се насочи, подпирайки се на различните мебели в кабинета към камината. Той се добра до камината и като хвърли в пламъците книгата, снета от рафта, съобщи:
-Предсказанията на Нострадамус за всякакви катаклизми и края на света. Помните ли Владимир, думите на Анастасия? Трябва да ги помните. И аз ги запомних:” Не си предсказал, Нострадамус ти, на страшни катаклизми на Земята датите. Ти си ги създал със своя мисъл и мисълта човешка за страшно въплъщение си включил. Те и сега витаят над Земята, и плашат хората със своята безизходност.” Така може да каже само най-велик философ и мислител, разбиращ, че предсказаното не е нищо друго, а моделиране на бъдещето. Колкото повече хора повярват във всеобщата кончина, толкова повече мисли човешки ще започнат да я моделират, и тя ще се случи.

-Какво значи “да освободи”? Мислите на хората и така са си свободни.
-В условията на технократското общество, Владимир, човешката мисъл е заточена, поробена в рамките и условностите на този свят. Технократския свят може да съществува само при условия на ликвидация на свободата на човешката мисъл, поробването й и поглъщането на енергията на човешката мисъл.
-Някак не ми е ясно. Всеки човек през живота си може да мисли за много неща. Да каже например всичко, не е възможно. Има страни, в които има голяма свобода на словото, в други-по-малка, а да мисли всеки може за каквото иска.
-Това е илюзия, Владимир. Мнозинството от хората са принудени да мислят за едно и също цял живот.

Тези, които чупят, унищожават първоначалния вид на Божествените творения ти наричаш учени. Но как могат да се нарекат тези, които възстановяват функциите на всички детайли на природния механизъм?
-Също учени, но навярно, по-грамотни и знаещи.
-Руските семейства, живеещи в именията, които ти сега виждаш, възстановяват това, което е било развалено.
-А откъде са получили по-големи знания от учените-селекционери и генетици?
-Тези знания съществуват у всеки човек изначално. Целта, помислите, осмислеността на своето предназначение им дават възможност да се разкрият.
-Значи, излиза, че живеещите в именията хора- са и художници, и учени,- а тогава кои сме ние, днес живеещите на планетата хора?
-Всеки сам може да даде на себе си определение, ако поне за девет дни може да освободи своята мисъл.

-Но нали природата- също е най-съвършен механизъм и досега от никой докрай не опознат. Всеки детайл на този велик жив механизъм има свое предназначение, тясна взаимовръзка с цялото мироздание, и изменението на свойствата или премахването на някой детайл неизменно повлиява на работата на целия природен механизъм. Природата има много защитни функции. Отначало тя ще сигнализира за недопустимите действия. Ако това не помогне, природата ще бъде принудена да унищожи негодния механик. Плодовете човек употребява за храна, и ако започне да се храни с плодове-мутанти, то и сам постепенно ще се превърне в мутант. Такова видоизменение е неизбежно при употребата на видоизменени плодове. И това вече се случва. Слабее имунната система на човека, разумът и чувствата му. Човекът започва да губи присъщите само нему способности, превръща се в леко управляем биоробот, загубва своята независимост. Появата на нови болести е потвърждение за това, това е сигнал за недопустимостта на човешките действия.

-Да, така е. Но не си ли се замислял Владимир, защо в страните високоразвити се появяват все нови и нови болести? Защо те са на първо място по раковите заболявания? Защо им трябват все по-големи количества лекарствени препарати? Защо все повече страдат от безплодие?
-Защо?
-Защото много от хората, които ти наричаш учени, изобщо не са разумни същества. Тяхната човешка същност е парализирана, и чрез техният външно човешки облик, действат силите на унищожението. Помисли сам Владимир, тези така наречени учени, започнаха да видоизменят съществуващите в природата растения, и следователно, донасяните от тях плодове. Започнаха да изменят, без при това да определят предназначението на тези плодове. А нали в природата и във Вселената всичко е в тясна взаимовръзка.

-А на Земята ще бъде…Ще бъде Доброто!
След шест часа, пред разширено заседание на Съвета за безопасност на Русия, посивелият председател казал:
-Всичко в света е относително. В сравнение с нашето поколение, новото е подобно на богове. Не с нас трябва да се сравнява то, а ние с него. Цялата военна мощ на планетата със своите уникални технически достижения се оказа безсилна пред едно единствено малко момиченце от новото поколение. И наша задача, наш дълг, наше задължение пред новото поколение е да изчистим боклука. Ние трябва да направим всички усилия за да изчистим земята от всякакви видове въоръжения. Нашите технически достижения и открития, въплътени в най-съвременни и както ни струваше, уникални военни комплекси, се оказаха ненужни пред лика на новото поколение. Трябва да ги изчистим.

-А какви такива плодове са се появили, необикновени? Как се наричат?
-Названията им са предишните, но качеството- съвсем различно. Ти вече знаеш Владимир, как се отличават към по-добро доматът или краставицата, отгледани на открита почва под преки слънчеви лъчи, от тези отгледани в парниците. Още по-вкусни и полезни са зеленчуците и плодовете, отгледани на земя, в която на са вкарвани вредоносни химикали. Още по-лечебни стават те, когато край тях растат различни треви и дървета. Има значение и настроението, отношението на отглеждащите ги хора. Много голяма полза за човека има и в ефирите, които се съдържат в плодовете.

Сега много вили са построени от тези, които имат пари. Редом с тези къщи земята е или изровена или покрита с асфалт. След двадесет- тридесет години вилата ще иска ремонт, видът й няма да блести като нов. И няма да е нужна на децата тази рушевина. Няма да им е нужно такова родово имение, такава Родина, затова и ще се разотидат да търсят нова. Но ще отнесат със себе си тази загадъчна кодировка, останала от родителите, и ще повторят живота на временно пребиваващи на земята, а не на съзидатели на вечното. Кой и как може да я премахне, тази загадъчна кодировка за безизходност?

Питах местните жители:”Били ли сте в градините, разположени сред кедрите и дъбовете?” Мнозина са ходили там, опитвали са ябълките, младежите ходели там на пикници. “Там е красиво…”,- казват и по-младите и старците. На въпроса:”Защо тогава никой не е уредил своят дом по такъв образ и подобие?”- следваше примерно такъв отговор:”Нямаме толкова пари, колкото са имали господарите, създали тази красота”. Старците разказват, че кедровите фиданки дворянинът от самия Сибир е докарал. А на въпроса:” Колко пари са нужни, за да се вземе кедров орех, от тези, които раждат кедрите, и да се посади в земята?”- мълчание.
Това безмълвие ме навежда на следната мисъл. Не отсъствието на външна възможност и средства, а нашите вътрешни някакви кодировки са виновни за нашите си неуредици.

Ох, много опоненти ще имаш”,- казвах аз на Анастасия. А тя в отговор само се смееше:”Всичко сега ще стане много просто, Владимир. Мисълта на човека е способна да материализира, да видоизменя предметите, да предопределя събитията, да строи бъдещето, затова и опонентите, които ще се опитват да докажат тленността на човешката същност, сами себе си ще унищожат, тъй като ще произведат своята кончина със собствените си мисли.
Успелите да разберат своето предназначение и същността на безкрая, ще заживеят щастливо, превъплъщавайки се вечно, тъй като те със своите мисли ще произведат сами щастливата своя безкрайност.