Лятна книга

София се възползва от най-лесния изход за нуждаещите се и ужасените - тя заспа.

Той беше сив котарак и растеше бързо...тя правеше всичко, за да спечели благоволението му, но колкото повече го обичаше, толкова повече котаракът се озоваваше обратно в коритото.Казваше се Ма Петит и го наричаха Мапе.
-Странно нещо е любовта-каза София.-Колкото повече обичаш другия,толкова по-малко те харесва той.
-Съвсем правилно-отбеляза бабата.-А какво се прави в такъв случай?
-Продължаваш да обичаш-отговори София заплашително.-Обичаш все повече и повече.
Баба й въздъхна и не каза нищо.
София спря да играе и започна да сънува кошмари. Не можеше да мисли за друго освен за котарака, който не искаше да се привързва.
...и тя вече не проговори на котарака си.
---
Всичко се нареди съвсем лесно, с бутилка ром в замяна.Новият котарак се казваше Сванте...
---
Какво има пък сега? - каза бабата.
-Искам си Мапе! - извика София.
-Но нали знаеш какво ще стане?-каза бабата.
-Ще стане ужасно-каза София сериозно.- Но точно Мапе обичам.
И пак си размениха котараците.

Тя се обърна към стената и продължи да чете книгата си. И двете бяха станали невъзможни и вече не можеха да общуват помежду си, караха се неправилно.

Миландер имаше идея и се опитваше да я разбере, но щеше да отнеме време. Понякога човек проумява нещата, когато е прекалено късно, и няма сили да започва отначало или пък с времето забравя и дори не го разбира.

- Не гледай толкова ядосано - прошепна бабата. - Това е социален живот и трябва да се изтърпи.
Трябва да я научим на обноски. Сгрешили сме, трябва да се среща с хора, които не харесва, преди да е станало прекалено късно.

Странно е - помисли си бабата, - вече не мога да описвам, не намирам думите или просто не полагам достатъчно усилия. Толкова отдавна беше. Никой няма нищо общо с онези неща. Ако не разкажа по собствено желание, това ще бъде нещо, което сякаш никога не се е случило, ще се затвори, а после ще се изгуби.

Понякога хората се държат както си е типично за тях и искат котенце през юни и удавена котка на първи септември. Това се урежда. Но понякога имат мечта и искат нещо, което да запазят.

Те не знаят, не разбират от дума, че мъхът е най-нежното нещо на света. Стъпваш в него веднъж и при дъжд мъхът се надига. На третия път когато минеш върху него, мъхът вече е мъртъв. Същото е и с гагите - на третия път когато ги подплашиш да напуснат гнездото си, те повече не се връщат там.

... всеки трябва сам да направи своите грешки.

Един остров може да бъде ужасен за човек, дошъл отвън. Всичко е завършено, всеки има своето място, своенравно, спокойно и самодостатъчно. Между бреговете му всичко тече според ритуали, вкаменени от повторение, и в същото време обитателите му прекарват дните си толкова непостоянно и случайно, сякаш светът свършва зад хоризонта.