Скарлет

"- Нека го направя разбираемо за теб, Скарлет. В сърцето ми имаше любов на стойност хиляда долара. В злато, не в зелени банкноти. И ги изхарчих по тебе, до последния цент. Що се отнася до любовта, аз съм фалирал. Ти ме изстиска докрай."

"- Когато нещата са най-зле, Скарлет, единственото нещо, което човек може да направи, е да намери за какво да се смее. Иначе би полудял..."

"И най-силно исках Рет, след като ме напусна" - напомни й нейната дълбоко вкоренена честност."

"Не разбираш ли, че любовта не е алчна, че любовта е винаги препълнена чаша и колкото повече пиеш от нея, толкова повече я пълниш?" -

" "Животът продължава. И то много хубав живот. Нали реших, че ще бъда щастлива - и сигурно съм. Просто трябва да помня това."

"- Принадлежиш на мене, Скарлет, не си ли го разбрала? А ние принадлежим на целия свят. Не сме хора домошари. Ние сме авантюристите, пиратите, онези, които пробиват блокади. Без предизвикателства не живеем пълноценно. Можем да идем навсякъде и щом като сме заедно, всичко е наше. Но, миличка, ние няма да сме негови. Това е за други хора, не за нас."

"След като стигнеш до дъното, единственият път е само нагоре. Ако животът ми се е превърнал в такава мръсотия, аз ще я почистя, няма да се въргалям в нея."

"Обществото има нужда от правила, Скарлет, за да не се разпадне.А ти наруши всички правила."

" Бях свидетел на способността ти да бъдеш кучешки предана, Скарлет. Упоритата ти решителност е ужасяваща. Неотдавна беше така любезна да ми съобщиш, че си решила да ме поставиш на пиедестала, който някога беше запазен за Ашли. Тази перспектива ме плаши."

" — Но защо, за бога, се ожени за нея, след като си знаел всичко това? — попита Розмари.
— Защо? — изкриви Рет устата си в усмивка. — Защото беше истински огън и толкова безразсъдно, упорито смела. Защото под обвивката на всички свои претенции беше всъщност уязвима като дете. Защото не приличаше на нито една жена, която съм познавал. Тя ме очароваше, вбесяваше, подлудяваше. Обичах я толкова всеотдайно, колкото тя обичаше него. От мига, в който я зърнах. Беше нещо като болест.
Каква гротескна, груба шега е животът. Сега Ашли Уилкс е свободен и би могъл да се ожени за Скарлет тутакси, а аз искам да се отърва от нея. Естествено това я кара да се вкопчи за мене. Тя иска единствено онова, което не може да притежава."

„Какво ми става, за бога — мислеше си Скарлет, докато от очите й бликаха сълзи. — Превръщам се в безхарактерна ревла — точно в създанието, което безкрай презирам. И какво толкова, ако ми трябва повече време, за да получа онова, което искам? Ще имам Тара… а и Рет, ако ще да ми трябват сто години.“

" — Да, за бога! Искам те и страдам по тебе. Ти си отрова в кръвта ми, Скарлет, мъка за душата ми. Виждал съм хора с глад за опиум — такъв е гладът ми за тебе. Знам какво става с наркомана. Той е заробен, а после унищожен. Без малко така да стане и с мене, но избягах. Няма да рискувам отново. Няма да се самоунищожа заради тебе.
Той блъсна вратата и изчезна в бурята."

" Този път няма да мине, Рет Бътлър. Не можеш да ме избиеш от главата си, колкото и да се опитваш. Не можеш да живееш без мен. Никой мъж не може да люби една жена по този начин и след това да не я види вече никога. Ще се върнеш, както си се връщал и по-рано. Но аз няма да те чакам. Ще трябва да дойдеш да ме намериш. Където и да съм."

"Не се ли канеше да я прелъсти? Ако имаше такова намерение, щеше да се натъкне на най-голямата изненада в живота си. В тази игра щеше да го победи точно както в състезанието с конете.
Освен това щеше да е забавно да накара такъв арогантен и самодоволен мъж да се влюби безнадеждно в нея. Мъжете не бива да са толкова красиви и толкова богати, иначе започваха да си въобразяват, че се изпълняват всички техни прищевки."

"Историята беше стара като света — на младини човек се отдава на увлечения, устоява на женските клопки години наред, но изведнъж става на четирийсет и напълно изгубва ума си по някоя млада и невинна красавица."

"Това вече се е случвало — каза той. — Милата ми, избухлива, своенравна, прекрасна, подлудяваща Скарлет, не разбираш ли, че това вече сме го преживявали? Пропуснати знаци, пропуснати възможности, недоразумения, които не би следвало да са се случили. Трябва да сложим край. Прекалено съм възрастен за подобни драми."

Въпреки силната воля на Скарлет от устните й се откъсна забранено ридание.
"Загубих.Загубих го.Победена съм.Рет спечели"
Внезапен гняв я прониза, притъпи болката й и вля енергия в нейното изтощено тяло и дух.