Бесове

О, какво долно, какво подло нещо е човекът!

Идват секунди-по пет или шест, не повече,-когато внезапно усещаш, че си постигнал вечната хармония. Неземно усещане. Не, не говоря за небесния му произход, а за това, че в земния си облик човек не може да го понесе. Или трябва да се промениш физически или да умреш. Съвсем ясно, безспорно усещане. Сякаш изведнъж се сливаш с цялата природа и изведнъж си казваш-да, истина е! Създавайки света, бог всеки ден е повтарял:"Да, истина е, да, хубаво е!" Не, не изпитваш умиление, а просто радост. И не прощаваш, защото просто няма какво да прощаваш. И не че обичаш, не-о, това е много повече от любов! Най-страшното е ужасявящата очевидност и тази радост трае ли повече от пет секунди-душата няма да го издъържи и трябва да изчезне. През тия пет секунди аз изживявам цял един живот и ще дам за тях целия си живот, защото заслужава.