Малка, тъжна, нежна, грешна ...

Звезда
на Петя Дубарова

Веднъж ослепи ме и падна
над мене гореща звезда,
звезда искрометна и млада,
стопи е за миг в нощта -
без следа! ...

Прекъсна дъха ми, когато отмина,
затичах се бързо - с ръце да я стигна!
Защо ли избяга - дивна и свидна,
къде си, чия съдба нейде отнесе? ...

И оттогава тъгувам и викам -
къде си, къде си, звезда?...
Безкрайно далечна и земна,
остави във мен следа -
в мен следа!

По тебе ще тръгна - света ще обгърна,
ще бродя безсънно - в нощта да те върна!
Защо ли избяга - дивна и свидна,
къде си, чия съдба нейде отнесе? ...

Съветват ме да стъпя на земята,
да съм нормален и практичен мъж.
А аз сънувам - винаги богато -
как крача мокър под неспиращ дъжд!

Обичам да обичам -
внезапно, безизходно,
обичам да обичам -
безподобно.
из "*** Над мене си като небе..."

ОБИЧ

Не се сърди, не се сърди,
винаги си бил дете голямо,
капризен, гневен и ревнив -
гледаш през сърдитото си рамо!

Не ме вини, не ме кори -
тежкият ти поглед ме смразява,
Едва-едва, думите преглъщам -
думите горчиви,
Едва-едва, дните отминават-
дни немилостиви!

Луд съм, изумявам щом те видя -
от любов изгарям,
от любов изгарям -
цяла те изпивам -
жаден все оставам,
жаден все оставам!

Не се сърди, не се сърди -
винаги си бил дете голямо,
добър и нежен, и свенлив -
топлиш ме през силното си рамо!

Не ме виниш, не ме кориш -
светлият ти смях ме напоява!
И как така всеки ден по нещо
в тебе аз намирам
И как така всеки ден по-малко
аз те преоткривам!

Луд съм, изумявам щом те видя-
от любов изгарям,
От любов изгарям -
цяла те изпивам -
жаден все оставам,
жаден все оставам! ...

РОЖДЕСТВО
На Ваня
Звън дочух — далечен звън,
звън — внезапен и тревожен.
Камбана влезе в моя сън
и ме погали спомен...

Звезда над мене изгоря,
нощта от болка потрепери.
Прошепна хор — във храм аз бях,
дете бях и се молех!

Запалих свещ от друга свещ,
ръка целунах на старица.
И нещо скъса се във мен,
като в ранена птица...

Глас забравен — нощен глас —
дочух камбаната да плаче,
с душа горчива като мен —
с душата на сираче!

Забравих страх, усетих Бог —
и светлината ме прегърна...
И времето за дълго спря —
аз в себе си се върнах...