Бърни кълвача

В една двойка неизменно единият обича по-силно от другия. Беше нещо като природен закон, жесток закон, който водеше към напрежение и разруха.

Съществуването на външната реалност зависи от това вътрешният ни свят да остане непокътнат.

Ние сами сме си дракони и сами сме си герои и трябва да спасяваме себе си от себе си.

Равенството не е еднакво отношение към различни неща, равенството е различно отношение към различни неща.

"Капаци на очите се причинява от оптически израстък, който се размножава, когато мозъкът е по-пасивен от егото. Усложнява се при излагане на политика. При прекарването на една добра идея през филтрите и компресорите на обичайните капаци, тя излиза не само смалена по отношение на сила и стойност, но в новата си догматична форма тя дава ефекти, противоположни на тези, за които първоначално е била създадена."

Вместо да даваме обет за чест и подчинение, може би трябва да се закълнем в подбудителство. Това ще означава, че и дума не може да става за безопасност. Думата „задържам" е неподходяща. Любовта ми към теб е без юзди. Обичам те свободно.

Когато двама души се срещнат и се влюбят, появява се внезапен поток от магия. В този момент магията присъства естествено. Ние се храним с тази безплатна магия, без да желаем да произвеждаме друга. Един ден се събуждаме и откриваме, че магията си е отишла. Ние се блъскаме, за да я върнем, но вече е прекалено късно, изхабили сме я докрай. Трябва от самото начало зверски да работим, за да произведем допълнителна магия. Работата е трудна, особено когато изглежда, че магията е в изобилно и предостатъчно количество, но, ако не забравяме да я правим, ние значително подобряваме шансовете си да задържим любовта.

Те й хвърляха ядосан поглед, какъвто всеки интелигентен човек би трябвало да хвърля, когато има нужда от цигара, хапка, чаша кафе, задник или набързо претупана приказка, а вместо това получава единствено философия.

Камилата има голяма, грозна, глупава гърбица. Но в пустинята, където по-хубавите, изящни зверове бързо умират от жажда, камилата живее без проблеми. Според легендата камилата сама си носи водата, складирана в глупавата гърбица. Ако индивидите, също както камилите, си създават вътрешни източници, ако вкараме силата вътре в нас, ние ще можем да прекосяваме всяко мъртвило в относителен комфорт и да оживяваме в жестоки условия, без да разчитаме на околната среда....
Още повече, че често точно нашата „гърбица" — този аспект от нашето битие, който обществото намира за ексцентричен, смешен или неприятен — пази нашите сладки води, тя е нашият таен кладенец на щастието и ключ към нашето самообладание във враждебна атмосфера.

Когато загадката на една връзка си отива,и любовта си отива.Толкова е просто.От това следва,че за нас е важна не толкова любовта,колкото самата загадка.Любовната връзка може би е просто начин да се сблъскаме със загадката и ние копнеем любовта да продължи,за да продължи екстазът от близостта със загадката.Ако загадката стои неподвижна,това противоречи на природните закони, и все пак,тя е винаги наблизо,някъде-един свят от другата страна на огледалото, едно обещание в поредния чифт очи,които ни се усмихват.Зърваме я,когато ние застанем неподвижни.Романтиката на новата любов, романтиката на сомотата,романтиката на древните пирамиди и далечните звезди-това са просто подходи за среща със загадката.И все пак не знаем как да я задържим завинаги.Но мога и ще ви припомня два от най-важните факта,които знам:
1.Всичко е част от романтиката
2.Никога не е прекалено късно да имаш щастливо детство.

Не се оставяй да бъдеш жертва на времето, в което живееш.Не толкова времето ни унищожава, колкото обществото.Когато хвърлиш вината върху обществото,тогава преставаш да се обръщаш към обществото за решението.Днес има тенденция личностите да се освобождават от морална отговарност и да се разглеждат като жертва на социални обстоятелства.Ако повярваш в това плащаш с душата си.Не са мъжете тези, които ограничават жените,нито нормалните ограничават педалите, нито белите ограничават черните.Това,което ограничава хората е липсата на характер.Това,което ограничава хората,е че те нямат скапаното търпение или въображение да играят главната роля в своя собствен филм,камо ли да го режисират.

Есента е сезона, в който цъфти смъртта.