Животът е другаде

Случващото се с двама души, които всеки миг ще станат любовници е толкова вечно, че можем да забравим за времето, в което се разиграва.

Пак се любиха, този път нежно, с тела, пълни до ръба с душа.

... започна да усеща лицето си със страшна сила, и едва ли не с ужас откри, че върху него е изписана майчината му усмивка! Разпозна я безпогрешно, тази лека, горчива усмивка, сега тя стоеше върху устните му и той не можеше по никакъв начин да се избави от нея. Сякаш майка му бе инкрустирана върху лицето му, сякаш го бе обгърнала лепкаво отвсякъде, както пашкул - ларвата, за да не му позволи да се сдобие със собствен облик.

Танцуваха заедно в средата на кръчмата, само двамата, и Ксавер виждаше, че шията на жената е великолепно повехнала, кожата край очите ѝ е великолепно набръчкана, а от двете страни на устата ѝ има великолепни дълбоки бразди, и беше щастлив, че държи в прегръдките си толкова години живот ...

Сега разбираше всичко - целият му живот бе представлявал чакане в изоставена телефонна кабина до слушалката на телефон, с който не може да се позвъни никъде. И пред него имаше един-единствен изход - да излезе от изоставената кабина, да излезе колкото се може по-бързо!

всяко събитие бе добре дошло в безсъбитийната празнота.

Навярно мислите, че миналото, понеже вече се е случило, е приключило веднъж завинаги, че е неизменно? О, не! Дрехата на миналото е ушита от тафта в преливащи нюанси и всеки път, когато се обърнем назад, го виждаме в различни багри.

Ксавер се усмихваше и потъваше в дълбок сън, в прекрасната сладка нощ, където светеха две вледенени очи, две замръзнали луни ...

- Да, безумие е ! Любовта или е безумна, или не е любов.

... можеше да се влезе направо ..., както се влиза от столетие в столетие, от сън в сън, от книга в книга ...

Беше любовта на майка му. Тази любов оставяше следи върху всичко: бе полепнала по ризата му, по прическата, по думите, които използваше, по ученическата чанта, в която носеше тетрадките си, по книгите, които четеше у дома за развлечение. Всички тези неща бяха специално избрани и приготвени за него ...
Ако валеше дъжда, майка му го чакаше пред училището с голям чадър, докато съучениците му се събуваха боси и джапаха в локвите.
Майчината любов издълбава върху челата на момченцата клеймо ...