Вила Инкогнито

Нещата са такива каквито са.
Ти си това, което е.
И не можеш да сгрешиш.

Чакай ме във вила "Инкогнито", мила-
в "Инкогнито" ще бъдеш сама.
Нека да живеем инкогнито, мила,
и така да излъжем смъртта.

Инкогнито ще живеем чудесно,
така че не питай "докога".
Чакам те на място лесно,
с фалшив паспорт и малко трева.

В "Инкогнито" ме чакай, мила,
иначе ще се побъркам.
Ако там ти стане скучно,
значи някъде съм сбъркал.

Това, което ще победи накрая,
не биографията, а страстта е-
защото любовта е Свещеният Граал
дори в "Инкогнито".

Така че чуй ме....
играта да играеш,
за болка да не знаеш,
е най-добре в света.
И никога не вярвай на слава и съдба.
И даже ти не знаеш, и никой тук не знае
какви са наште скрити, дълбоки имена.
Защото всички сме "инкогнито".

По цялата поляна умиращата трева и слънцето бяха в един и същ нюанс на жълтото.Закъснели купувачи се тълпяха в тичинковите магазини и от време на време по някой цвят падаше, натежал от пчелите. Лек вятър с една две калории топлина се спусна по склона на планината, сякаш се готвеше за последен път да се топне в езерото Бива. Зачервени от безкрайните нощи любовна игра, клоните на дърветата, с щръкнали до едно листа, очакваха преобразяващата еякулация на първата слана.Въздухът беше натежал от паднали плодове и умиращи гъби и наелектризиран от историческата врява на жътвата; едно ято врани с плясък преминаха през него, като дразнеха всичко и всички с неразгадаемите си коани.По време на полет, в трептящата си абаносова извивка, те наподобяваха фалшивите мустаци на света.