Вратите на съня

Онзи, който не е наранен от никого, няма никого да нарани.

"Една прозявка, половин сън!" – помисли си той.
Щом се прозееш, завесата, която разделя сън от яве, лекичко се отмества. И през този процеп можеш, ако си насочил вниманието си в нужната посока, да съзреш нещо от успоредната действителност, в която плуват сънищата ни и денем, докато сме будни.

И когато той отново легна до нея, беше хубаво с него веднъж, после втори и трети път.
"Той наистина има три имена" - помисли си тя, преди да заспи. И не съжаляваше, че ще умре три дни по-рано, защото на жената е съдено да живее толкова по-кратко, колкото по-често изпитва радост...

Впрочем сегашните и усмивки бяха породени от спомена за изминалите вечери, които продължаваха в съзнанието и под формата на лека сладостна умора, загнездила се между бедрата и.

Всъщност бях поразен от неочакваната, но твърда решителност на непознатия да ме ликвидира. Усещането за това беше още живо в мен, макар че идваше от сънищата, и в тази нощ имах чувството, че приличам на сито, от което цялото съществуване изтича безвъзвратно, а се задържа само несмилаемата част от живота: страхът, болката, кошмарите и смъртта.