Степният вълк
от Херман Хесе
Въведени са общо 9 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (32): Блум, eliwolf, Марина, Весела, taralezh, Аз Барух, Дина, elichkata, denislav, Вилка, Иван Стоянов, eskarina, gal.eon, gergan75, Frosty, epolitova, animalita, Dayana ॐ, Mags, stardust, piramida, яна, Zui, стефан, irynah, Maldoror, runic, irvia, Цветанов, Воланд, Серафина Пеккала, Ханка
В момента четат тази книга (1): Abies
Смятат да я прочетат (1): Irena
Потребители прочели тази книга (32): Блум, eliwolf, Марина, Весела, taralezh, Аз Барух, Дина, elichkata, denislav, Вилка, Иван Стоянов, eskarina, gal.eon, gergan75, Frosty, epolitova, animalita, Dayana ॐ, Mags, stardust, piramida, яна, Zui, стефан, irynah, Maldoror, runic, irvia, Цветанов, Воланд, Серафина Пеккала, Ханка
В момента четат тази книга (1): Abies
Смятат да я прочетат (1): Irena
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (1)
Аз съм Степния вълк, който тича в полята.
И светът покрай мен е потънал във сняг.
Само черният гарван кръжи над брезата,
от кошута и заек ни диря, ни знак.
Аз съм влюбен в кошутата, ако открия
само нейния мирис и стъпки в нощта,
ще я сграбча и зъби във нея ще впия,
по-прекрасна от нея не знам на света.
Как добре на любимата нежното гърло
бих обзел и захапал бих с порив такъв,
че отпосле ще вия до съмване върло
и ще пия от нейната алена кръв.
Ако можех да срещна и заек в полето,
бих се радвал, защото кръвта съм му пил…
Ах, лишен ли съм вече от всичко, което
прави моя живот и приятен, и мил?
По опашката моята козина вече е сива
и се вглеждам с невиждащи вече очи.
И жена ми отдавна в земята почива
и вкуса на живота ми вече горчи.
Тичам аз след сърни и по заешки дири,
утолявам си гърлото с глътки от сняг,
слушам в тъмната нощ как виелица свири
и душата си нося на дявола пак.
И светът покрай мен е потънал във сняг.
Само черният гарван кръжи над брезата,
от кошута и заек ни диря, ни знак.
Аз съм влюбен в кошутата, ако открия
само нейния мирис и стъпки в нощта,
ще я сграбча и зъби във нея ще впия,
по-прекрасна от нея не знам на света.
Как добре на любимата нежното гърло
бих обзел и захапал бих с порив такъв,
че отпосле ще вия до съмване върло
и ще пия от нейната алена кръв.
Ако можех да срещна и заек в полето,
бих се радвал, защото кръвта съм му пил…
Ах, лишен ли съм вече от всичко, което
прави моя живот и приятен, и мил?
По опашката моята козина вече е сива
и се вглеждам с невиждащи вече очи.
И жена ми отдавна в земята почива
и вкуса на живота ми вече горчи.
Тичам аз след сърни и по заешки дири,
утолявам си гърлото с глътки от сняг,
слушам в тъмната нощ как виелица свири
и душата си нося на дявола пак.
» Добави коментар
Коментари (0)