Четенето забранено

... съвсем скоро научих, че торседорите - тези, които свиват кубинските пури - са всъщност най-образованите жители на Куба. Ръчното свиване на пури, казват, е досадна и изтощителна работа. По цял ден торседорите седят на пейки, подобни на ученически чинове, и въртят тютюневи листа в ръцете си. Утешителното в крайна сметка е в това, че в Куба също така има и обичай да се наемат четци. Тези четци стоят с книга и микрофон в ръка на издигнати специално за целта места и четат. А торседорите въртят тютюневите листа в ръцете си и слушат.

Преди време един китаец ме попита:
- Добре де, а колко е населението на Хърватско?
- Ами някъде около четири милиона и половина ... - казах.
- Ами това е страхотно! Значи вие всички се познавате!

Изгнанието е детска приказка за шапката невидимка. ... Изгнанието е доброволно поемане по пътя на анонимността.

"Оруел настръхваше от онези, които ще забранят книгите. Хъксли пък настръхваше заради това че няма да има смисъл книгите да се забраняват просто защото няма да има кой да ги чете. Оруел се страхуваше от онези, които ще ни отнемат информацията. Хъксли - от онези, които ще ни я дадат в такива количества, че ще станем абсолютно себични и пасивни. Оруел се боеше, че ще ни отнемат истината. Хъксли - че истината ще потъне в океан от равнодушие. Оруел се опасяваше, че ще се превърнем в затворена култура. Хъксли - че ще станем тривиална култура, претрупана с дреболии.(...) Накратко, Оруел се страхуваше, че ще ни унищожи това, което мразим. Хъксли, напротив, че ще ни унищожи точно това, което обичаме."
Нейл Постман