Демиан

Защо трябваше толкова добре и дълбоко да познаваме красотата и правилността на добрите намерения и да ги чувстваме в сърцата си,щом като целият живот мирише на простащина и навред бе насочен към това да остави грозното и подлото да побеждава?

Когато бях на единадесет години, веднъж се връщах от училище вкъщи,в един от дните, когато съдбата дебне в ъглите, когато лесно се случва нещо. В такива дни, изглежда, всяка обърканост и смиреност на собствената ни душа се отразява в света, който ни заобикаля,и го изопачава. Неудоволствие и страх притискат сърцето ни,търсим и намираме неизбежните причини извън нас,виждаме света устроен зле и навсякъде се натъкваме на съпротива.

Понякога действаме,влизаме и излизаме,правим това или онова,и всичко е леко,необременено и сякаш не задължително, всичко вероятно би могло да бъде различно. А понякога,в други часове,нищо не може да бъде променено, всичко е задължително и трудно, всяко поемане на дъх е определено от чужда сила и съдбовно.
Делата на нашия живот, които наричаме добри и за които не ни тежи да разказваме, почти всички са от първия,"лекия" вид и също лесно ги забравяме. Други дела,за които би е трудно да говорим,не забравяме никога,те са така да се каже повече наши, отколкото първите,и сенките им дълго лежат върху всички дни на живота ни.

Цветята всичкчки ще увехнат,
щом спусне се мъглата,
и всички хора ще умрат
и в гроб ще ги положат.
Като цветя са хората,
отново ще се върнат,
щом дойде пролетта.
И няма никога да бъдат болни,
и всичко ще им е простено.