Семейно положение - неомъжена

Днес ще направя аборт по нежелание. Ще се наредя във върволицата, подкарана в груби нощници като за изгаряне на клада и няма да се вглеждам в ничие лице, ще се постарая да нямам и свое собствено. Санитарките ще ни подшибнат с думи към бялата врата, зад която дрънчи метал. От време на време единият лекар ще излиза да пуши. Интерупцията не е престижно занимание за гинеколозите, пратени тук, сякаш полагат трудова повинност, работят с омерзение и досада. Ще ни хвърлят по две на легло - никой не се церемони с интерупциите. Момичето до мен ще се усмихне през сълзи: "Сега ми се слуша музика. И ми се яде топла супа."
Дали и то като мен сетне с часове ще върви подир някоя бременна жена? и душата му, подобно хрътка ще души праха на обувките ѝ, ще протяга окаяно ноздри към млечния мирис на блаженството ѝ и не ще разбира, никога няма да разбере. Както и аз никога не разбрах.
Ние с теб се обичахме, нали? Защо нашето дете не се роди?

... бях твърде умна, за да бъда обичана, твърде самостоятелна, за да бъда закриляна, твърде много жена, за да се отдам единствено на професионалния успех.

Жената, за която бях предназначена, имаше мек овал и майчински скут. Тя просто не се състоя. Жената, която съм сега, носи изопнат профил и няма деца. Сутрин тя старателно рисува усмивката си, а над очите си изтегля два египетски полумесеца - обещание за непознати земи. Когато плаче, мъката ѝ е черна от грим.
Онази, за която бях предназначена, трябваше да свърже три мъжки поколения, да спои в своя живот триединството на живота: бащата, съпруга, сина. Другата, която съм сега, затегна здраво само възела на единачеството си. Понякога баща ѝ и гостува и тя го води на ресторант. Понякога спретва от "няма нищо" вечеря за тазвечершния си съпруг. Понякога си купува шоколад и прави помен на никому неспоменатия си син. Но няма трапеза за трима.

И мога да ти кажа - от името на самотната жена, която бодърствува в леглото: пет любовни нощи са повече от пет години с гръб един към друг в семейната спалня!