Нация

"Светът е кръгъл - колкото по-надалеч плавате, толкова по-близо сте до дома"

"Като поема дъх, човек вдишва малка част от всеки, живял някога"

"Послушаха я, както всички мъдри мъже правят, когато жена тропне с крак"

"Дори страховете ни карат да се чувстваме по-значими, защото ни е страх, че може и да не сме."

"-Ъ-ъ, птиците изпиват бирата, но духът на бирата отлита при Предците. Така казват жреците.
Дафне кимна.
-При нас е с хляб и вино - сподели и се усети: "Опа, няма да се опитвам да го обясня. Тук имат канибали. Би могло да стане... объркващо."

"Знам какво се случва с тормозените хора - извика тя още по-силно. - Накрая си внушават, че наистина не ги бива за нищо! Няма значение, че работят толкова много, та от умора заспиват на бюрата си, то все не е достатъчно! Стават наплашени и изнервени и взимат грешни решения, а това означава още тормоз, защото, видите ли, тормозът никога не спира, каквото и да сторят."

"Научавам какво ли не-мислеше си Дафне.-Надявам се скоро да разбера и какво точно."

"И не щеш ли, се оказа доста интересно. Дафне откри, че внимателно наблюдава двете бебета между шетнята. Когато не искаха да ядат, извръщаха муцунки, а като огладнееха, главиците им се люшкаха напред. Също както въртиш глава за "не" и кимваш за "да". Оттам ли беше дошло? Навсякъде ли е едно и също? Как би могла да го разбере? Тя си напомни да си го запише."

"Понякога човек се смее, защото няма повече сили да плаче. Понякога се смее, защото светските маниери на плажа са си смешни. А понякога се смее, защото е жив, когато всъщност е прекрачил прага на смъртта."

"Може би хвърлянето на копието означава "Виж, хвърлих си копието! Не съм въоръжен!". Да, така май е редно. Също като ръкостискането - в крайна сметка показваш, че не държиш меч."

"-Ти не искаше ли да станеш воин?
-Никога. На жената й трябват девет месеца да направи нов човек. Защо да идат напусто усилията й?"

"След като се сети за това, Мау отново се зачуди защо ли някой бог би проклел някого така. Той беше роден с такъв крак. С какво може едно бебе да разяри боговете?
Един ден събра кураж да го попита/.../
Старецът се засмя на въпроса.
-Това е дар, хлапе, а не проклятие-рече той.-Лишен ли си от много, все нещо ти се връща. А аз като се оказах с негоден крак, трябваше да си направя годен мозък!"

"И изведнъж му се проясни всичко. Остров, пълен с хора, не може да загине. Но едно момче може. Да, ето какво е! Естествено! Той беше умрял! И духът му се беше върнал у дома, но не можеше да види истинския свят! Той беше призрак. Ами да, тялото му е останало на Момчешкия остров! И вълната не е придошла, а просто Локаха е дошъл за него. Всичко е ясно. Умрял е на сушата и като не е имало кой да го сложи в тъмната вода, е останал призрак, блуждаещ дух, а хората си щъкаха навсякъде около него в страната на живите."