Списъкът с моите желания

Обичах живота си. Обичах живота, който Жо и аз бяхме изградили. Обичах начина, по който посредствените неща ни изглеждаха красиви. Обичах къщата ни, проста, удобна, уютна.
... Притежавах всичко, което парите не могат да купят, а само да разрушат.
Щастие.
Във всеки случай моето щастие. Моето. С недостатъци. Банално. Дребнаво. Но мое.
Огромно. Сияйно. Единствено.

Аз обаче не съм богата. Имам само един чек за осемнайсет милиона петстотин четирийсет и седем хиляди триста и едно евро и двайсет и осем евроцента, сгънат на осем и скрит в стара обувка. Притежавам само изкушението. Друг възможен живот.

Да си богат, означава да виждаш всичко грозно, защото нахално си въобразяваш, че нещата могат да се променят. Че е достатъчно да платиш.

Не, не мисля, че всичко, което идва от миналото е остаряло. В ръчната работа има нещо много красиво - важно е да правиш нещата бавно. Да, мисля, че всичко се върши твърде бързо. Говорим твърде бързо. Мислим твърде бързо, ако изобщо мислим. Изпращаме мейлове, есемеси, без да ги препрочетем, изгубили сме елегантността на правописа, учтивостта, смисъла на нещата.

Знам, че никога не успяваме да поглезим достатъчно родителите си, и когато го осъзнаем, вече е много късно. За Ромен вече съм само номер в паметта на мобилния му телефон, спомени от ваканции в Брей-Дюн и няколко недели в залива на Сома. Той не ме глези, както и аз не съм глезила родителите си. Винаги предаваме грешките си.