Позитивно

Слънцето почти се е скрило зад хълма и изпраща последните си лъчи по водата. Обичам това време на деня. Когато небето е като палитра на полудял художник, дърветата протягат дълги сенки, а тревите светят подпалени.

Когато си хлапе, всеки ден е отделна епоха. Отваряш очи сутрин, без да знаеш какво те очаква. Може да се случи всичко, абсолютно всичко. Всеки час крие съкровище.

Ако някой ден ми дойдеш на гости, ще се изненадаш колко малко мебели и електрически уреди имам. Не искам да имам. Изхвърлям или подарявам всичко, до което не съм се докосвала повече от година, освен ако не е много любима книга или важен документ. Вещите ме дразнят, затрупват, задушават. Мога да събера целия си живот в една раница.

Така и не се научих да свиквам с мисълта, че рано или късно някои хора просто изчезват от живота ти.

Не мога да си събера мислите, не мога да се концентрирам, на моменти просто изключвам, сякаш някой натиска в главата ми DEL + SHIFT и ме оставя празна и безсмислена ...

Защо снегът е бял, а не с друг цвят? Защо не е оранжев?
... С портокалови преспи и слънчеви снежни човеци.