Последната гара

Сбогом, мила Соня ... Животът не е шега и ние нямаме правото да го отхвърляме заради някаква прищявка. Да го измерваме според времето, което сме живели, е също неразумно. Може тези месеци, които са ни останали, да са по-важни от всички онези години, които вече сме преживели, затова те трябва да бъдат изживени добре.

Тя е като бродещо ведро с вода, търсещо огън.

- Вие и аз вече никога не успяваме да стигнем до някакво съгласие за каквото и да било: нито по въпроса за земята, нито по религиозните въпроси.
- Ние не сме държавници от воюващи страни - забелязах аз. Ние сме съпруг и съпруга. Необходимо ли е да сме на едно мнение по подобни въпроси?

Лев Толстой обожаваше иронията в тази ситуация, която му напомняше на заточения Волтер, построил си замък във Ферне така, че всекидневната му да се намира във Франция, а спалнята - в Швейцария.

- Тургенев беше вагабонтин и конте - казва Льовочка, при това твърде често. - Неговите романи ме отегчават: това са френски романи, написани на руски език.
За един писател успехът не е достатъчен - той копнее да види приятелите си провалени.

Отне ми години, докато разбера защо ми беше дал тези дневници: Льовочка искаше читател, не съпруга. Човек, който да се посвети на езика и на виденията му.
Софя Андреевна

На тях им се иска да вярват, че той винаги е бил такъв, какъвто е сега - сякаш моралът е дарба по рождение, а не нещо, изтръгнато с усилена духовна работа от агонията на греховния живот.