Каменните дневници

Тя притежаваше някаква много странна "сгъваема" интелигентност. Можеше да я показва и скрива когато си поиска.

Тя си напомни, че това, което се пада случайно в живота на повечето хора, се превръща в дълг, който те си вменяват: да бъдат добри, да са верни на идеята да са добри. Добра дъщеря. Добра майка. Безкрайно, героично търпелива. Тази хипертрофия на аза можеше да бъде ужасяваща.

Най-голямата самотност в живота ни идва от неохотата ни да се изразходваме, да се размърдаме. Ние все потискаме вътрешния си климат, позволявайки си удобството на отлагането, на репетициите.

Споменът можеше да се набучи на клечка и да се смуче с наслада като захарно петле, на което никога не можеш да се наситиш.

Десетилетията съсухрена самота го бяха превърнали във воайор на собствения си живот ...

Чрез сферата на еротичното се приближаваме най-плътно до необузданата половина на своята природа. В човешката личност съществува част, която не подлежи на класифициране. Именно това трябва да се научим да приемаме. И да бъдем готови да посрещнем страстта без през всеки прозорец да се промъква мисълта за срама. Защо трябва всичко да е пригладено с ютията на доброто и злото?

У дома - тези думи бучали в ушите му, докато крачел на север по селските пътища, думи, по-сладки от разнасящите се птичи песни, думи, които го засищали като хляб, дебело намазан с масло.

Всеки има в живота си глави, които препрочита рядко и в никакъв случай на глас.

Те мислеха, че Отава е град в южната част на щата Илиной, а Торонто се намира някъде в северните области на Охайо. Сякаш огромна гума се беше спуснала от небесата и бе изтрила горната част на континента.

Когато размишляваме за миналото, ние сме склонни да приемаме, че хората са действали по-простичко и са ги водели първични и необуздани сили. Приемаме, че предците ни са се стремили към по-възвишени неща в сравнение с нас и са имали по-целеустремена умствена нагласа , вярваме например, че първите учени са преследвали целите си с непоклатима "всеотдайност", а художниците са творили под напора на някакво несекващо "вдъхновение".
Но в това няма нищо вярно. В своите копнежи хората, живели преди нас, са проявявали същата вятърничавост, нелогичност и непостоянство, както днешните хора.

Копчетата на ризата на баща ѝ, блестящи като диря от сълзи.

Животът е безкрайно събиране на свидетели. Сякаш имаме нужда да ни видят и срама, и чудатостите, имаме нужда да ни обръщат внимание.