Въздушните мостове

Очевидно човечеството ще завоюва други светове, преди да реши собствените си проблеми. Виждате ли, оказа се, че е по-лесно да се отиде на Луната, отколкото да се прекрати войната във Виетнам... Да не говорим за медицината... Човекът все още си остава най-сложният феномен на планетата и всичко, свързано с него, е също толкова сложно ...

Калина и миговете с нея - това беше една носталгия. Това беше желанието да се върне нещо отдавна изчезнало, да преживея нещо, за което вече нямах сетива.

В незаконната любов теорията на вероятностите не играе.

По джанките ще разбереш къде са живели хора, които отдавна ги няма на света. Живели, отишли си, мястото запустяло, а джанката стои скромно до срутения зид или до купчината камъни и чака най-незначителната ласка, за да цъфне.

... джанката е чудно дърво. Тя е като добър дух,който живее около всяка селска къща, скромен и непретенциозен,някъде в края на двора,по закелевели синори, по полето,в гората.Живее си този дух,мълчалив и незабележим, не иска нито да го подрязваш, нито да го пръскаш, никакви грижи - като онези самораслеци, които са безкрайно жилави и надвиват несгоди, тъй като се уповават само на себе си, на своята сила, всмукана направо от земята и неподправена с нищо друго.
... Като всяка сиромашка селска къща и ние си имахме джанка, пукавица. Узрееше ли, само я стисни с два пръста, месото се отделя и костилката изхвърчава като куршум.
Страшно дърво беше нашата джанка. След като ѝ окапят листата,едва изкара няколко зимни месеца и към края на февруари вече издува пъпки. Само мъничко да духне топъл ветрец и върви я спирай...Засмее се с белия си цвят,замирише някак чудно-на земя и младост-и сякаш се повдига на пръсти, та да я види целият свят. А па на света му е кисело и противно, защото пролетта е още на обратната страна на земното кълбо.
Пролетта, това е цъфналата джанка.