Не казвай сбогом

Двамата с Ник си подхождаме. Аз съм малко повече, той е малко по-малко. Аз съм бодлив храст, прораснал благодарение на прекалено голямото внимание на родителите ми, а той е мъж с милион рани, нанесени от баща му, идеални за моите тръни.

Бетси седна срещу нас, извила настрани долепените си крака, като наклонената черта на компютърната клавиатура. Красиво/професионално.

Приятелите виждат повечето свои недостатъци. Съпрузите виждат всички.

... любовта събужда желанието да бъдеш по-добър човек, така е. Но може би истинската любов ти позволява и просто да бъдеш такъв, какъвто си.

"Как трябва да постъпим с човека, измислил празнуването на годишнини? Малко ще е просто да го убием."
Марк Твен

Затова си поемам дълбоко дъх, правя гнева си на червена гумена топка и мислено го запращам в Космоса.

Дебела съм от любов! Прегракнала съм от плам. Отвратително пълна съм от обожание! Щастлива и заета пчеличка, обзета от брачно въодушевление. Наистина жужа край него, суетя се и все правя нещо. Превърнала съм се в нещо странно. Превърнала съм се в съпруга.

Излизам по срещи с мъже, които са свестни, хубави и умни - идеални са на теория, обаче ме карат да се чувствам като в чужбина, все се налага да се обяснявам, да се представям. Защото нима това не е целта на всяко взаимоотношение: някой друг да те опознае, някой друг да те проумее. Той ме разбира. Тя ме разбира. Нали това е вълшебната фраза?

Моята близначка ... Прекарали сме девет месеца гръб в гръб, предпазвайки се взаимно. И това ни остана навик за цял живот.