Вакантен пост

Навремето, преди години, Парминдер разказа на Бари историята за Бхай Канхая - сикският герой, който се грижил за всички ранени в някоя битка, независимо дали били свои, или врагове. А когато го запитали защо така безразборно се грижел, Бхай Канхая отвърнал: "Божията светлина грее от всяка душа и ми пречи да разпознавам своите от чуждите".

Редовно правеше ревизия на витрината, която показваше на този прекрасен малък свят: съпруга и майка, доброволка в болницата, секретар на общинския съвет, първа гражданка ...

- А - рече Гавин, с угасено като пламъка на свещ щастие.

Категорично отказваше да се прави на Шърли - да покрива всичко с дантелената покривчица на учтивата фикция.

За обич ли става дума, когато някой е запълнил огромната празнота в душата ти едва след като си е отишъл?

Сухвиндер кликна с мишката така, както се натиска спусък.

Турникетът на страха бе охлабен;

Забравени, листовете от скута му се стекоха като равномерен бял водопад върху пода.

Над масата се разстла пауза, сякаш бе чиста покривка - девствена и очакваща ...