Не казвай на майка си

Та иска ми се сега да ги попитам откъде и защо майчиното чувство е така необяснимо, неописиуемо, по-силно от най-силните инстинкти ...
Силата на това чувство е като от атомна бомба. Понякога самото то е опасно за детето. И предполагам, че най-тъжната тъга, тъгата, за която няма думи, а само сълзи, е липсата на тази майчина радиация в живота на сирачетата или изоставените.

Възможно ли е някой такъв хирург да е запазил романтичния си поглед върху човека и живота? Или ни вижда с рентгенови очи? Дали смята все още хората за хора или ги възприема като разомагьосан и бездушен материал? Възможно ли е да не бъде циничен? Възможно ли е да не вярва в Бог? Не.