Човешка комедия

"Добрият човек се стреми да премахне страданието. Глупавият дори не го забелязва, освен когато сам той го почувства. А злият човек се старае да направи страданието колкото може по-силно и да го разпространи навсякъде, където може. Но никой от тях не е виновен. Нито добрият, нито глупавият, нито пък злият човек. Никой не е дошъл на този свят по свое собствено желание, само за себе си. Всеки човек е продукт на много светове, на много поколения. Злите не съзнават, че са зли и следователно са невинни. На тях трябва само да прощаваме. И да ги обичаме, защото дори в най-лошия човек има по нещичко от нас. Никой не може да съществува отделно от другите."

"Светът чака да бъде преобразен от тия, които живеят в него, и той наистина бива преустройван всяка сутрин, като легло, като жилище, обитавано от едни и същи хора, които го подреждат по един и същ начин, но все пак различно, защото и самите хора се променят."

"Ако животът изглежда лош, отвратителен или тъжен, значи, че такъв го вижда самият човек, тъй като всеки от нас вижда света със своите собствени очи. Всеки човек носи в себе си целия свят и може да го обича - ако самият той има обич в сърцето си, или да го мрази, ако сам той е пълен с ненавист."

"Плакал си от жалост - от жалост не само към мъките на този или онзи човек, а към всички и към всичко, от жалост към самата същност на нещата. Ако човек не притежава тая жалост, той не може да бъде истински човек, защото само жалостта дава цяр на човешката душа. Само добрите хора плачат. Ако човек никога не е оплаквал тая мъка в света, той е по-лош от калта, в която стъпват нозете му, защото и в калта може да поникне зърно, да пусне корен, стъбло, листа и цвят, а човешката душа, лишена от жалост, е безплодна, в нея може да вирее само гордостта. А гордостта, рано или късно, води до някакво убийство, унищожава хубавото, а понякога и човешкия живот."

"Колкото повече се приближава човек до гроба, толкова повече се радва, че на света има добри хора, които ще живеят след него."

"Помни, че си длъжен да разделяш винаги с другите всичко, каквото имаш. Раздавай дори безразсъдно. Бъди разточителен. Давай на всички, които се изпречат на пътя ти. Тогава нищо и никой не може да те изиграе, защото, ако дадеш на крадец, той не ще може да те обере и ще престане да бъде крадец. И колкото повече даваш, толкова повече ще имаш за раздаване."

"Смъртта - рече тя - съвсем не е лесно нещо за разбиране от когото и да било, особено от едно дете; но за всеки живот рано или късно настъпва край. /.../Но докато сме живи, докато сме заедно, докато съществуват поне двама от нас и го помним, нищо на света не може да ни го отнеме. Могат да ни отнемат само неговото тяло. И колкото повече растеш и опознаваш себе си, толкова по-добре ще опознаваш и баща си. Той не е мъртъв, защото ти си жив. Времето и случаят, болестите и умората съсипаха тялото му, но ти вече го възстановяваш, по-младо и по-жизнерадостно от всякога. Ти навярно не разбираш какво ти говоря. Но запомни това: доброто никога не умира! Ако не беше така, на земята не би имало хора, не би имало никакъв живот. А светът е пълен с хора, пълен с прекрасен живот."