Приятели мои

Лятото се напълни със слънце, насити се на синьото и зеленото, събра сладост и започна да ферментира. Септември е време на сладостното отмаляване и на успокояващото прохладно опиянение, неусетно като полъх, едва разместил пердето на прозореца - време за опитомяване на спомени.
из "Оставайки там"

Един тих следобед на малкото останали пусти пясъчни ивици. Не казвам плажове, защото плаж се свързва с много хора, които не разбират морето като огромен разум, при който се ходи на поклонение, а като място за консумиране.

И така поехме ние в мразовитата софийска нощ, двама приятели с
един горещ радиатор. От време на време спирахме, топлехме се на радиатора и продължавахме в нощта. И в този момент разбрах, че никъде по това време в света няма двама такива човеци. Да вървят така в зимната нощ и да си носят горещ радиатор под лунната светлина. Казах му го. Започнахме да се смеем. Постепенно смехът се превърна в сняг, а ние - в две малки отдалечаващи се точици от двете страни на топлината.

Ако някой те е видял, те има.