Книжната къща

Те живеят в този безпорядък, в тази рекламност, в този свят и да ги възпитаваме извън него, ще означава те да не могат да се приспособят към живота и да се сблъскат с него още на двадесет години. Трябва да измислим отново сезони.
Защото, разбира се, можем да им купим най-модерната училищна чанта, последната плоча, да ги изпратим на зимен спорт и да си въобразим, че това е достатъчно. Можем също така да ги накараме да слушат Бах, да им внушим презрение към джаза и "йе-йе", да им създадем навик за добро четиво, запалена камина и семейни вечери. Но кой ще направи връзката между двете? Между Бах и Буле, между семейството и света?

Облегната на една стена на улица Сент-Андре-де-з-Ар, малко раздърпана, чакам Жак ... Към мен се приближава висок, зле облечен младеж.
- Случайно да имате сто франка?
В шеговито настроение аз отговарям:
- Тъкмо мислех да ви питам същото.
Той:
- Така ли? Заповядайте.
И пъхва в ръката ми малка монета, която аз объркано приемам.
Запазих я дълго, докато едно от децата я отмъкна и я превърна в карамели... Това не беше ...свещената милостиня, която беднякът дава на по-беден от себе си. Нищо себепожертвувателно и сурово няма в този дребен жест, просто волно веселие, свободен начин на живот, пренебрежение на богатствата на света на човек, сигурен, че пак ще стъпи здраво на земята.

Излъчиха предаване за нея. Жаклин, тридесетгодишна, с шест деца...
Жаклин, претрупана с работа, с мъж, който се връща от завода с нищожна заплата и с нетърпимо главоболие, все пак е и кокетна. Тя облича децата си в бяло, чисто бяло, просто предизвикателно, хвърлящо се в очи. Жаклин няма перална машина. Казват ѝ:
- В бяло! Вие сте луда!
Тя се усмихва - първата женствена, малко лукава усмивка, с мило предизвикателство в очите.
- Ама така е, разбира се.
Това е нейният разкош, нейният подпис, нейната заврънкулка, която художникът слага долу на платното на едно произведение без цел, просто така, за удоволствие. Жаклин добавя:
- Все пак отвреме-навреме можем да си позволим някоя малка лудост.

Има хора, които не са създадени за завеси. Има хора, на които чиниите никога не са от един и същ сервиз.

Госпожа Жозет знае адреса на много лекари, лечители с игли, ясновидки; може да ви каже къде да заведете децата си през ваканцията, къде да си купите абажур, да учите китара или да получите първа помощ. С памет, четене и самота намира разрешение на всичко.

Никога няма да се справя. Когато книжата ми са подредени, къщата не е. Когато къщата е подредена, кухнята страда: кайма с грах и пюре на прах. Когато шия копче, страда някое писмо, някой ненаучен урок, някоя неизмита чиния. Бъдете в добро настроение, пейте, живейте свободно, когато под леглото е пълно с прахоляк ...