Баща на мъртвите

Баща ми ламтеше за светлината. Често се печеше на слънце. Обичаше небесното светило да овъгли на прах земните му мисли.

"В младостта си посещавах почти всяка изява, където изпълняваха творба на Барток. Тогава имах чувството, но и сега, припомняйки си ония времена, отново чувствам как се готвех и отивах на тези музикални събития сякаш на любовна среща. А в такива моменти винаги съм бил сам- труфенето със самота е неизлечимата ми болест." - е написал баща ми през септември 1986-а, по случай петдесетгодишнината от композирането на Музика за струнни ударни и челеста. Не празнуваше своя петдесети или шестдесети рожден ден, а музиката.

Напразно у дома имахме две хиляди книги. За да живееш, световната литература не стига.

В края на книгата си записваше номерата на по-важните страници. Обичаше книгите си - своята гвардия. На титулната страница списваше името си, с мастило, отдолу, донейде полегато, с лек наклон нагоре. Най-важният предмет на света за него бяха книгите.