Невидимите кризи

Броил съм всички жени от първи клас досега, с които съм се целувал поне веднъж. И понеже броят им все пак е ограничен, съм продължавал с жените, които съм харесвал, мечтал и никога не съм посмявал да имам ( количеството е значително). Един съвет от мен, бройте несбъднали се неща, никога не свършват.

Лошата новина е, че никое изкуство не отменя страховете ни, чудовищата ни, самотата ни, смъртта. То само ни научава някак си да живеем с тях. Не че е малко.

Вазов, който има сълза за всеки.

На твоите четящи очи и разлистващи пръсти се надяват всички истории.
из "Въведение към Учебник по литература за 6 клас с автори Албена Хранова и Инна Пелева, изд."Просвета""

Като чудо във всекидневието. Най-трудното чудо.

Във времето, когато си висок колкото лалетата, а градинката пред къщи ти се струва огромна, защото детството си има свое собствено пространство и величини, най-естественото нещо е да знаеш, че в чашките на цветята живеят едни прекрасни създания, големи колкото палеца ти.

Има романи, които сякаш са направени от цели блокове (глави, параграфи), и романи, направени от изречения. Вторите лично за мен са по-интересни. Те са писани от човек, който си знае езика.

Опитът е просто алибито на една друга възраст.

Пред прага сме, това е само частна интуиция, на една нова криза, аналогична на тази с изчерпването на нефтените залежи и енергийните източници. Ще я нарека изчерпване на залежите от смисъл.

Ние не сме направени от икономика и политика. Направени сме също така от тъга и колебание, от такива крехки и необясними неща.

Второ, казано съвсем късо, литературата е отпреди парите.
Размяната на думи е отпреди размяната на пари.

Така я виждам. Сутрин събудена от звън на камбани, вечер - бъбреща с приятели на една пиаца в Пиза. Утрините ѝ австро-унгарски, нощите ѝ - италиански.
Тъгата и тягата по нея - български.

Европейският съюз не е сдружаване само на просветените елити от 24 държави. Не е клубът на богатите, здравите и щастливите. Ако сме приели България, Румъния, Унгария или Чехия и пр., значи сме приели и техните роми, и техните бедни, болни, живеещи в гетата.

В свят като днешния всички сме на ръба на собствената си бездомност.

Държавата Черномория
Има такава държава.
Няма такава държава.
Има, но е невидима и дори живеещите в нея не подозират съществуването ѝ. Светът е пълен с такива естествени, но невидими държави.
Няма, разбира се. Пуснах я в Гугъл, нищо. А щом няма там, значи не съществува.
Чакай, не може нещо виртуално да ми доказва дали нещо реално го има, или го няма. Но щом настояваш, да запълним празнината в Уикипедия.

Казвам ти, нечетенето на книги е опасно за живота.

И тогава, останали сами, малко преди да се върнат родителите ни, изпаднахме в истинско недоумение. Как да премълчим пред тях целия този следобед? Как да ги излъжем, след като вече сме кръстени и обещахме на Бог да не лъжем? От друга страна, обещахме на баба да пазим тайна. Кой грях беше по-голям - пред баба или пред Бога ...

Помня купичките от алпака с кисело мляко и една голяма лъжица захар по средата.

Та същата тази Хасине разказа, как всеки път, като пътува за България, пред нейния дом се навървя една тиха върволица от приятели и съседи, също родени и живели в България. С една-единствена молба: да им донесе малко обикновен локум, от оня, с розоберачката. Най-обикновения. Да попаднеш в Меката на локума, в империята на локума, в направения от шербет, локум, халва, баклава Ориент и да поискаш ... кутийка от онзи, обикновения, с розоберачката, впрочем доста твърд, като престои, локум. Носталгията диктува своя вкус и в крайна сметка хората поръчвали не локум, а кутийка от тяхното си минало.

Границата е особен сблъсък на идеология и география, на природа и държава. ... наблюдавах с особено удоволствие как масово пресичат границата в двете посоки всякакви божи твари. Гледах как къртиците, тези най-опитни диверсанти, прокопават канали под мрежата, как всякакви мравки и бръмбари безнаказано се промушват през телта, как българските облаци валят над гръцка земя или гръцкият вятър пренася контрабандно тополовия пух към нашата неприкосновена територия. Част от границата се пресичаше от малка буйна рекичка. Водата, която течеше в 12 без 15 на българска територия, щеше безнаказано да стане гръцка в 12 без 10. Всички живи същества бяха свободни да пресичат границата, само човекът си беше отнел тази свобода.