Виенски апартамент

"Мъката по света се поделя между всички и трябва да поемеш своя дял. За съжаление само онези с кал под ноктите и къркорещи стомаси знаят това със сигурност. Ситият като теб си мисли, че мъката ще го подмине само защото си е казал молитвата с празна уста, сложил е прозорци пред ветровете си и е създал само мъжка челяд, та никога дъщеря да не разкъса плътта на сърцето му така, както той къса плътта на чуждите дъщери."

"Любовта, романтичната любов, няма друга задача освен да създаде живот."

"Има две неща, които смъртният човек не бива да узнава: колко дни ще живее и колко пъти ще обича. Защото, ако знае, че са много, ще прахосва и двете като неочакван сън по клепките. И нито ще им се наслади, нито ще си вземе поуките от тях./.../Виж, ако дните на човека са повече, той ще умре по-рано само защото е повярвал, че са толкова, колкото е предсказано. Защото вече си е казал, че трябва да го стори. От този път връщане няма - и да оцелее душата, тялото умира. Ако пък любовите са повече от предсказаното - човекът не вижда онези, които му идват отгоре. И да спрат на пътя му като бездомно кутре, не им вярва, защото вярва повече на предсказанията, отколкото на очите и сърцето си. А когато човек подритне с крак жива любов, тогава и тялото, и душата му умират."

"Когато човек вдига поглед към небето, той някак естествено очаква, че нещо хубаво ще му се случи, някакъв светъл лъч ще огрее мрачния му делник. И не допуска, че мое да бъде ослепен от светкавица или поразен от гръм."

"Смяташе, че жените имат вградени малки слънца в телата си, които могат да стоплят света. Или поне мъжката му половина."

"Да живееш живота си в името на семейството, децата, в името на това да си красива и желана и какво ли не, а после, когато годините са прошумели, лицето - повехнало, а децата - заминали, да установиш, че светът се е движил по пътя си, а ти си там, където и преди, но вече си излишна."

"Тя бе някакво странно съчетание на очевидна женственост, мъжки ум и детска откровеност. Светът с нея беше в мащаб едно към едно."

Всъщност само близките хора могат да си позволят лукса да разменят безсмислени изречения.

Но винаги намираше сили да натисне бутона "аз съм французойка" и да не се нахвърли върху храната.