Приказки за театър

Корковата тапа се свиваше и мълчеше, но сълзите ѝ капеха в бутилката.
- Ей, ей, ще ми развалиш водата! Сълзите са солени - караше се бутилката. - Водата ми ще стане солена. Кой ще я пие тогава? Тапа с тапа!
Тапата се стряскаше дори и на сън:"Тапа с тапа!"
Един ден, когато корковата тапа вече бе загубила надежда някой да отговори на обявата ѝ, се получи съобщение: "Мила коркова тапо! Колко е хубаво, че си коркова! Защото коркът плува над водата. Искам да ми станеш лодка. Ще ти сложа и платно, синичко. Обещавам да те пускам само в легена за пране. Съгласна ли си? Боби от третия етаж."
Беше чуден ден за корковата тапа!
А пък бутилката ѝ се пръсна от яд на малки стъклени парчета.

Имаше една коркова тапа, която не си харесваше бутилката. Не че бутилката се тревожеше много от това... Не! Бутилката смяташе, че и без тапа е достатъчно красива и полезна.
Корковата тапа обаче толкова много се притесни от тези мисли на своята бутилка, че накрая пусна обява във вестника: "Търся подходяща бутилка - стъклена. Точка. За запушване. Точка. Коркова тапа. Точка. " И зачака да ѝ пишат.
- Ей, какво се правиш на тапа? - подвикваше ѝ нейната бутилка. - Я се стегни, че ще ми счупиш гърлото, както си се отпуснала! Направо ме убиваш, да знаеш! Аз и без тапа съм си бутилка, задържам си водата, даже по-свободно дишам. Ама ти без мен закъде си? Я се виж, пак нова бутилка търсиш, ха-ха-ха? Тапа без бутилка не може!