Животът може да е чудо

Ади си помисли, че всъщност тя е една тълпа от хора, в която има и интелектуалка, и естетка, и селянка, и примерна домакиня, и мръсница, и майка, и организиран човек, и купонджийка... И всички те са събрани в нейната уж една-единствена личност, при това - всяка със собствената си ,,митология'' за живот. И всички тези перонажи я побъркваха с непрекъснатата си борба помежду си, всеки със своите си принципи, желания, стремежи...

За да се случи това, първо трябва да му позволиш. А за да му позволиш да се случи, трябва да махнеш сериозността. Толкова на сериозно си го взела това, така си се вкопчила, че си му препречила всички възможности да се появи в живота ти.

Никой и нищо не може да те направи щастлив, ако нямаш съответното отношение за щастие вътре в себе си. Външният свят може да добави към вътрешното ти щастие в някаква степен, но не може да те направи от нещастен - щастлив.

"Излизаше обаче, че ако човек наистина искаше да намери себе си, първо трябваше да се изгуби. "Не знам" не бе обърканост, а състояние, еквивалентно на нулевото, състояние на неопределеност, от което можеше да се изгради каквото си поиска друго състояние, стига да махнеше от него принудата и необходимостта да се определя, с които социумът го беше натоварил."