Любов, магическа реалност

Аз те викам. Душа не остава.
Милост имай.
Ръка подай!
И палачите обещават
на убитите рай ...

Синева

Ти отмина ...

Сякаш сън,
сякаш сняг,
сякаш дъжд,
сякаш пролет
и есен
и зима ...

Твойта сянка над младата ръж
се изви като кърпичка синя.

Непрежалена тъжна шега
като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга
почна лекичко
да те възражда.

Аз се спрях.
И затворих очи.
Вероятно да те преживея ...

Утихва беззащитната печал.
Изчезва привлекателното чудо.
И никнат в пътя върху жълта кал
цветя, в които няма пеперуди ...

Настане утро - слънцето си ти.
Настъпи вечер - ти си ми звездата.

Все още има люлякови нощи.
Невиждащи очи. Притулен час.
И святи заклинания. И прошки.
Безумия от закъсняла страст.

Нощна страст. Очаквано блаженство.
Мъжки говор подир женски смях.
Нощна пролет. Вечно съвършенство.
Ореоли от човешки грях.