Очи
от Едо Попович
Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (13)
покажи всички
И така, войната е тук. Няма значение защо е започнала... Войната е тук, няма вече хора сме, ще се разберем. Сега тълпи въоръжени безумци обикалят наоколо в опити да се избият един друг ...
Има един такъв гроб на хълмовете край Бихач. Намира се в дола накрая на гората, украсен с ръждясали гилзи и празни бутилки от сярна киселина, а клоните на габъра, които се надвесват над тях напролет, не напъпват от страх и тъга.
- А не мислиш ли, че семейството на практика си е един тих лагер?
Човешкият организъм е така направен, че повръща само незначителни неща. Храна, пиене, разни такива. Съсипани старци, съсипано детство и изобщо съсипаното си минало не можеш да повърнеш.
- Искаш ли тогава да ме снимаш?
- Защо? - попитах.
- Да имаш моя снимка - отвърна. - Никога не си ме снимал.
- Майната им на снимките - рекох - предпочитам да те помня. По-дълго трае.
- Защо? - попитах.
- Да имаш моя снимка - отвърна. - Никога не си ме снимал.
- Майната им на снимките - рекох - предпочитам да те помня. По-дълго трае.
- Бях хлапе - отвърнах.
- Ясно, а аз бях петнадесетгодишна баба, така ли?
- Ясно, а аз бях петнадесетгодишна баба, така ли?
И чувствата ми получават епилептичен припадък. А на повърхността не се вижда нищо. Кожата е гладка, лицето спокойно, ръцете отпуснати, но отвътре всичко ври, пени се, руши, разбива и бучи, и гласните ми струни могат да произведат вик, който ще разцепи галактиката.
Тя не живееше, тя понасяше живота. Знаеше, че това е пътуване от точка А до точка Б и го изминаваше мълчаливо ...
Оттогава вземам книги от библиотеките. Музика слушам по радиото. Гледам филми в кината. Жал ми е за хората, които пазят тези неща по рафтовете си.
В края на краищата, като теглите чертата, важното е да имате на кого да опаковате подарък за Коледа. А всичко друго, дето се вика, е дим.
Днес е четвъртък, тринадесети, по календара на Microsoft Outlook, а вътре няма никаква поща за мен, няма дори спамове. No new messages, ебати, какъв студен, безчувствен отговор на всичките ми въпроси. Тия гадове можеха да сложат отдолу поне едно Sorry, no new messages или нещо подобно, нищо не им коства, ама карай.
моментите, когато губиш почва под краката си и политаш стремглаво в мазето на собствената ти душа ...
Накратко, аз съм съвсем нормално ненормален, напълно лишен от амбиции в това отношение, скромно и непретенциозно чалнат.
» Добави коментар
Коментари (0)