Подборът

"По някаква причина това, че дори един човек на този свят знае моята история, променя всичко. Може би е както се казва в стихотворението. Може би това е моят начин да си отида кротко. Да не се предам.
Обичам те."

"-Касия...-Ако можехме да избираме, някога щеше ли да избереш мен?
Изненадах се, че ме пита. И тогава осъзнах- той не знаеше, че в един момент бях избрала именно него. Когато за пръв път видях лицето му на екрана и после лицето на Кай, пожелах сигурното, познатото, това, което бях очаквала цял живот. Пожелах добротата, приятелството, красотата. Пожелах Ксандър.
- Разбира се- казах аз."

"Мъдрецът, в края си приел съдбата,
не смогнал с реч да освети нощта,
не си отива кротко в тъмнината."

"Когато отворих очи, ръката ми полетя сама към бузата ми, към мястото, където устните му ме бяха докоснали и казах: Не ти подарих нищо за рожденния ти ден и дори не знам кога е. А той: Не се тревожи за това.
А аз попитах: Какво мога да направя? и той отговори: Позволи ми да повярвам във всичко това. И ти също повярвай.
И аз го направих."

"-Ето- казах аз и той погледна към това, което бях написала.
Обичам те.
Чувствах се засрамена, като дете, което беше напечатало тези думи на записвача си и го беше подало на момчето от основното училище, за да ги прочете.
Думите ми бяха колебливи, непохватни и разкрачени, а не равни като тези на Кай.
Защо е по-лесно да напишеш някои неща, отколкото да ги кажеш?
Чувствах се смела и уязвима, както стоях в гората с думите, които не можех да върна назад. Моите първи написани думи, първите освен името ми. Не беше съвсем поезия, но мисля, че дядо щеше да ги разбере и оцени."

"Издържа дълго време. Но около час преди полунощ, сред дълбоката синя вечер, дядо погледна към нас и каза най-прекрасните думи, с които човек може да завърши живота си.
- Обичам те. Обичам те. Обичам те. Обичам те."

"Подадох му подаръка. Той ми благодари и го прочете.
- Това са много мили думи - каза дядо. - Хубави емоции.
Трябваше да съм доволна, но усещах, че ще последва още нещо.
- Но нито една от тези думи не е твоя, Касия - завърши дядо много внимателно."

"С всеки миг, който споделяш с някой друг, ти му даваш част от своя живот и вземаш частица от неговия."

"Странно е как се вкопчваме в парченцата от миналото, когато очакваме бъдещето си."

"Не сме оковани с вериги. Но няма и къде да отидем. Съсипват ни с работа; не ни бият, нито ни нараняват по някакъв начин. Просто ни изтощават."

"И сега мракът под мен не ме притеснява, нито звездите над главата ми. Мисля си как най-добрият начин да полетиш може би е с шепи, пълни с пръст, за да си спомняш винаги откъде си дошъл и колко е трудно понякога дори само да ходиш по тази земя."

"Сега ми се струваше, че да разбера повече за него е един от начините да разбера повече и за себе си. Не очаквах да харесам толкова много думите му. Не очаквах да открия себе си в тях. Дали да се влюбиш в нечия история означава, че си се влюбил и в човека, стоящ зад нея."

"Не си отивай кротко в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!"