Нощи

Ако ти си отидеш за миг,
ще заровя очите си в облак
и тежкó на земята тогава.
Нито дъжд.
Нито сняг.
Нито слънце.
Само мъка оттам ще вали,
заличила последните стъпки
на съня,
който с мен се разделя.
Нито път.
Нито сън.
Нито вик.

Ако ти си отидеш за миг.

За две ръце, протегнати насреща,
земята бих докрая извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Вечер влизаме в различни къщи,
но оставаме един до друг ...

Дъжд есенен,
дъжд сребърен,
дъжд светъл,
обичащ дъжд,
но много закъснял.

Луна

Очаквах, както винаги, да грее.
А тя на непозната се преструва.
Какво е станало, кажете, с нея,
че нито вижда вече,
нито чува?
Отрова ли е пила над горите,
че толкова сега е почерняла? ...
Безкрайна нощ
по хълмите
се скита,
като човек,
отровен след раздяла.

Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото -
умира.

Да, трябвало една усмивка бяла,
да, трябвали едни очи над мен,
една сълза за мен да се отрони,
едни ръце да стоплят моя праг,
за да объркам своите сезони:
през лято да вали
над мене сняг,
през зима - лятно слънце да ми свети,
през късна есен пролет да е тук ...

Така си казваха за мен. А ето -
една любов дойде.
И аз съм друг.