В Непариж и другаде

Дотичаха прислужници, облечени в пастелени дрехи, и внесоха на подноси сладки напитки, кремове, сладолед, сладкиши и какао със сметана.
- Те са много мили! - забеляза пан Михаш.
- Хм, много са мили. Но давам кралството за филия ръжен хляб с масло!

Пан Михаш се вгледа в окачената над бюрото карта. По нея се разхождат мухи. Една от мухите стремително ситни от Мадрид за Неапол, друга пък е приседнала на един от островите на Егейско море и е потънала в размисъл. Изведнъж хукна като попарена и по криволична пътека, сякаш заобикаляше известни само за нея пречки, изтича чак до края на Исландия. Там се залюля, завъртя се и изчезна - потъна в Беринговия проток.

Отмерва крачките на собствената си самотност.

Книжарницата така поглъща и обезсилва, че човек е готов да забрави за какво е дошъл тук ...