Кучето, запътило се към далечна звезда

... отдавна бе проумял колко странни са възрастните. Близки чувстваше само онези от тях, които още бяха запазили детския си ум и правеха необичайни неща.

Ако ми се беше развикала, щях да си плюя на петите - помисли си Юел. - Но как да избягам от жена, която изглежда толкова тъжна?

На този свят малко неща са позволени. Не се разрешава да ходиш с различни обувки, да живееш в стара ковачница и да гледаш вътре кокошки. И въпреки това аз го правя. На никого не преча. А и нали съм луд.

Тишината побираше толкова много звуци.

Възрастните са толкова наивни - помисли си Юел. - Щом е тъмно, си мислят, че децата непременно спят.

Сигурно да си възрастен означава точно това - да говориш едно, а да мислиш друго - или да знаеш кои лъжи са безобидни, да се научиш да избягваш неистини, които веднага биха те разобличили като лъжец ...

Юел често се питаше как всъщност заспива. Представяше си, че в него обикаля малко човече и гаси разни свещи, докато настъпи пълен мрак.

Явно така се става възрастен - правиш и казваш неща, съвършено непонятни за децата.

Сам съм си майка.