Братът

Постоянно говорим, че бързаме, рече, а животът няма връзка с бързането, животът е въплъщение на бавността...

Като теглим чертата, разликата между двете страни изпъква най-ясно, ако съпоставим най-известния аржентински писател с най-известния сръбски писател или конкретно, ако поставим един до друг Хорхе Луис Борхес и Иво Андрич, казал Роберт на Филип. При първия, казал Роберт, всичко е въображение; при втория всичко е история. При първия, продължил Роберт, няма граница между сън и яве; при втория сънищата са малко. При първия всичко се събира в една точка; при втория всичко и непрекъснато се разпада, а надеждна точка няма.

...понеже се борел с неудържими чувства и това се изписвало на лицето му, а то се кривяло, бърчело, разтягало и свивало, сякаш го месели фурии.

Родителите на нашите родители, каза Филип, имали по няколко братя и сестри, така на обед и вечеря около масата кипели живот и радост. Тук или там някой винаги се смеел, рече, а не като сега, днес семействата са толкова малки, че даже да поставят обяда си на обикновен стол, пак ще има достатъчно място за купата със салатата и прибора за оцет. И за солницата, естествено ...

... и по тази причина сигурно през цялото време щял да си облизва устните и да си представя студена лимонада, водовъртеж от захар и лимонови семки в чаша, планети, които кръжат в захарен космос.