Подземна река

Най-добре ми е в ъгъла:
остри лакти на масата,
петънце върху нокътя -
люспа слънце залепнала.
И не съм ви излъгала.

Най-добре е пред думите:
най е ясна природата:
облак, гръм и светкавица,
трън, трева и отблясъци -
ще изсъхнат в албумите.

Слушам, слушам от ъгъла:
стръв, букети, надбягване.
Аз съм трън във градината -
остря нежно бодлите си.
Но не съм ви излъгала.

Мирише на оборски тор и гнила слама.
Есен.
Ту моторетка ще запърпа,
ту петел ще кресне.
А слънцето разлива мед,
примесен с пух и сажди -
седят на припек бабички,
душите си подслаждат.
Усукват се в краката им лениви котки,
мъркат.
Клечи детенце мърляво,
вода и пръст забърква.

Слънцето се разплиска,
преля от ръба на небето ...